Лунна приказка (победител 7. клас)

Illustrations - Dvorec ot Dumi_01

Беше пълнолуние. Светозария вървеше бързо из тъмната гора без посока. Родителите ѝ я бяха кръстили така, защото, когато се роди, тя светеше от щастие. Не беше като другите бебета. Усмивката ѝ озаряваше стаята, но сега не беше така.
В живота на Светозария се бяха случили много неща. Точно заради това тя беше избягала от дома си. Чувстваше се нещастна, самотна. Тя нямаше приятели вече. Не ѝ оставаше нищо друго, освен да избяга. Забави крачка. Вече беше изморена. Вървеше от дни. Храната ѝ беше на свършване, а наблизо нямаше нито откъде да купи, нито в гората имаше нещо, което става за ядене. Заваля пороен дъжд. Светозария не се учуди. С този неин късмет нищо не можеше да я учуди вече. Тя започна да бяга с последни сили. Оплете се в една голяма паяжина… Дъждът се усилваше, а Светозария се оплиташе все повече и повече. Накрая мрежата я победи. Тя се отпусна и съзря златен ключ в края на мрежата. Достигна го с много усилия и го издърпа. Тогава мрежата освободи Светозария от себе си.
Момичето огледа гората по-добре и видя врата на един дънер. Ключът пасна идеално. Вратата се отвори и Светозария попадна в чуден магазин. Надписите над стоките и предметите бяха от рода на „летящи килимчета”, „говорещи чорапи”, „любовни отвари”, „жаби принцове” и много други. Продавачът имаше дълга зелена брада. В нея се виждаха планетите. Приличаше на портал към вселената, но не беше. Светозария пробва, но настъпи само един бонбон. През малкото прозорче, на нашарените с рисунки стени, се виждаше, че дъждът е спрял вече.
Момичето си набави храна и вода от загадъчния магазин и излезе навън. Нощта още владееше гората. Светозария тръгна с нови сили. На пътя ѝ излезе синьо-зеленикав дракон. Личеше си, че не е опитомен. Погледът му беше зареян в луната, сякаш тя беше нещо непостижимо. В очите му се виждаше дивост и свобода. За такава свобода мечтаеше Светозария цял живот. Драконът я приближи предпазливо. О, какво чудо! Той можеше да говори. Неговото име беше Соник. Той разказа набързо историята си на Светозария. Соник искаше да достигне Луната, защото неговото семейство живееше там. Той беше на Земята с цел да се докаже, за да поеме властта от баща си след време, но брат му завидял на Соник и спуснал защитна бариера над драконовото кралство. Тя можела да се преодолее само с един магически жезъл, поставен в ръката на смъртен. Соник каза, че е избрал Светозария, защото усетил познатото нему чувство у момичето. Това било именно самотата и нуждата от приятел. Светозария му разказа и своята история набързо и се съгласи да тръгне с него. Все пак нямаше какво да изгуби, само щеше да спечели пътуване до Луната.
Докато се усети, тя вече пореше въздуха на гърба на Соник с магически жезъл в ръка. Соник ѝ го беше дал. Когато стигнаха до защитната бариера, тя повдигна жезъла и атмосферата се раздвижи. В този момент богинята на нощта тъкмо привърши със събирането на своите звезди. Корабът ѝ се издигна, но котвата му закачи Соник. Той изгуби равновесие и влезе през невидимата стена, но жезълът падна, също и Светозария. Драконът се засили към нея, но не можеше да премине защитата. Сега той се чувстваше безсилен да помогне на спасителката си. Соник извика, че винаги ще я помни.
Светозария летя към земята часове. Вече беше свикнала с вълнуващото усещане. Беше се примирила, че ако нещо ѝ се случи, поне няма да е живяла напразно. Тя не съжаляваше, че е отишла със Соник – напротив, беше горда от себе си. В този момент тя видя земята на метри под краката си. Беше готова. Затвори очи. Стисна зъби и зачака. Възможно ли беше? След няколко секунди тя още беше жива и… беше я хванало едно момче. Той погледна Светозария и каза, че се казва Симон. Тя също го погледна. Прехвърчаха искри. Това беше истинска любов.
Ето че съществува любов от пръв поглед. Симон и Светозария станаха приятели. След известно време те започнаха да излизат заедно. Тя получи семейството, което винаги бе искала, което да я разбира.
Това е още едно доказателство, че след всяко зло идва нещо добро, по-хубаво и от хубавото.

Чудомира Росенова Стамова, VII клас
Учител (ментор): Диана Атанасова Генова
ОУ „Гео Милев“, с. Белозем, общ. Раковски, обл. Пловдив

 

1 Comment (+add yours?)

  1. Мария Ф.
    Jun 09, 2014 @ 13:58:53

    Разказът на Чудомира не само е увлекателен и повежда читателя в един приказен свят, но отключва фантазии към нови пространства. Страхотен талант! Ако не продължи да пише в този дух, ще бъде престъпление, защото е длъжна да развива таланта, който е получила като дар от Бога.

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: