Един обикновен ден на едно обикновено 12-годишно момче (победител 6. клас)

Illustrations - Dvorec ot Dumi_02

Беше един най-обикновен делничен ден. Съучениците ми бяха на екскурзия, а аз, Крис, си стоях сам вкъщи, защото бях наказан. Не ме питайте защо – дълга история. Родителите ми бяха измислили да свърша около стотина неща, но аз още се помотавах.
Реших за малко, ама съвсем за малко, да поиграя на компютъра – от няколко дни се „борех” с главатаря на злите сили и все малко не ми достигаше да го победя. Точно в момента, когато бях на косъм да го обезоръжа, мониторът започна да присвятква, изгасна, а след това пак се включи. С надеждата, че играта се е запазила до новото ниво, което бях стигнал, стиснах силно мишката, но сега на екрана се виждаше нещо съвсем различно – голямо блато с водни лилии, на които стояха малки човечета. На една от тях танцуваха усмихнато момиче, облечено в розова пола на бели точки с прекрасен, ефирен зелен колан, и едно щастливо момче – със закачливи синьо-зелени панталони. На другата лилия пък имаше три жаби. Едната свиреше на тромпет, другата на виолончело, а третата – на непознат за мен инструмент. Върху останалите имаше цветя и запалени свещи.
Точно реших, че се е стартирало някое от тъпите филмчета на малкия ми брат, когато на екрана се появи един огромен синьо-зелен дракон с дълга опашка, чийто край като че ли беше горещ. Язден бе от една зла магьосница с дълга розова коса, големи лилави ботуши и синкави дрехи. Тя слезе и каза някакво заклинание, от което цялото блато стана черно и мрачно, а музикалните инструменти на жабите изчезнаха. Злата магьосница се засмя заплашително и заяви, че ще завладее цялото вълшебно кралство.
Ако щете, вярвайте, но момичето ме погледна право в очите и точно когато каза името ми, компютърът пак се изключи. Тогава гардеробът в стаята ми се отвори. Замаян от видяното, станах да го затворя, но вътре имаше един магьосник с дълга зелена брада и голяма шапка със звезди. Зад него в жълта светлина сияеше магически портал. Над главата на вълшебника бяха застанали два бухала – негови съветници. Във въздуха свободно се движеха вълшебни книги със заклинания. Той ми каза, че аз съм този, който трябва да спаси вълшебното кралство. Обясни ми, че за да надвия дракона и магьосницата, трябва да намеря ключа за вълшебния сандък, в който има меч и вълшебна пръчка.
Без да мисля много, влязох през портала и се озовах на някакво странно място. Там имаше едно голямо дърво с врата. От едната му страна беше зима и валеше сняг, а от другата – пролет, прекрасна зелена поляна с цъфнали храсти и гъби. Пред вратата стоеше един вълк и пазеше вълшебна бутилка с вода, а на един клон беше увит в паяжина ключът за сандъка. Примамих звяра със звуци на вълчица от телефона ми. Взех бутилката с вода и я хвърлих върху паяжината. Ключът падна и аз, тичайки, се върнах при магьосника. Отворих сандъка и всемогъщите оръжия вече бяха мои.
После беше лесно – победих дракона и злата магьосница и омагьосаното царство беше спасено. Върнах се в стаята си, все едно нищо не се е случило в този необичаен ден.
По-късно вечерта, когато бях почти сигурен, че съм сънувал това, което се случи, внезапно мониторът ми беше облян от ярка бяла светлина и се появи чудна картина – прекрасна девойка с дълга руса коса стоеше грациозно на една стара лодка, която плаваше из пухкави бели облаци, а едно малко момче седеше на луната и свиреше. След известно време картината изчезна. Изведнъж от компютъра се чу някакъв тих и мелодичен глас, който нашепваше: „Благодарим ти, смело момче!“.
– Това е – обикновен делничен ден.

Кристиян Неделчев, 6. клас
Учител (ментор): Даниела Виденова
ЧОУ „Д-р П. Берон“ – гр. София

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: