Дъгата и вълшебните приключения на Аля Белята (победител 4. клас)

Illustrations - Dvorec ot Dumi_04

В един софийски квартал, в истински калпазански рай, живеят деца, но едно от тях, дали е ясно, че това съм аз, без да е яло родителски пердах, „послушно“, но в очите му святкaт звезди, плуват кораби с бойни мачти и… бели. В слънчев ден, незнайно как, то е ясно, но се правя на благ литературен герой – ни лук ял, ни помирисвал бой… Та в този ден обикновен, стандартно подреден в календара, беше неделя – успях да дресирам уличен прах, примесен със светлина от зората и малки капчици от луната. Тя, луната, беше два дни след пълнолуние и горката, отново на диета, мечтаеше да слезе и да опита от моите вкусни кюфтета. Тогава нейните сълзи са най-вълшебни и изпълняват всякакви проекти идейни. Нито беше сега, нито преди много лета, а се случи по времето на голямата цветна дъга… Винаги съм си мислeла, че дъгата е модна принцеса – издокарана в цветни рокли, а се оказа заблуда голяма. Дори не е жена, а магьосник с дълга, вълшебна брада.
Всички знаят Южния парк, но до моя блок е Западният, далеч по-интересен от известния, прехвален свой брат, точно до Тунела е и опира гръб в Люлинската планина, пълна с истории и легенди от далечни времена. До Тунела изникна бетонен гигант, строят го в момента и го наричат „най-модерния МОЛ“! Побъркаха ни с тези Shopping дворци и превърнаха тийнейджърите в бездушни молци. Но аз все още се държа, защото нямам точните тийн години и минавам за „детето на мама“ в предпубертетна възраст, на прага на кризата голяма. До строежа все още има изкоп към реката на парка и дупка загадъчно малка. Там има страхотна пътека за колела и караме семейно след подготовката на домашни, уроци и дежурното почистване на дома. Така се запознах с една Дъга – пиеше вода от реката. Напи се и се огледа. Никого нямаше, защото моето колело е старо и все изоставам, сама, изумена стоях на брега, чудейки се с каква скорост да премина калта. Тя – Дъгата, ме видя и тогава аз видях, че Дъгата е Той. Той ме попита:
– Как се казва тази вода?
– Вълшебна – отговорих аз, без да показвам съмнение, името на реката не знаех, но никога не изпадам в незнаещо затруднение.
– Къде си тръгнала, ходиш ли на училище?
Бързо пресметнах, че това не е разговор с непознат, всички познават Дъгата, стига да са я виждали в големия град. Аз обаче я знам от отдавна. Казват, че там съм родена – имам пъстри очи, шарена мисъл и въздушни мечти. Излиза, че сме роднини, и любезно влизам в разговор, отговарям спонтанно:
– Ходя на училище, на английски, на балет, ходя на екскурзии със самолет. Ходя още на аеробика, плуване, на пазар със списък точен и голям, за да не забравя нещо важно или пък нужен аксесоар.
– Лелеее, от толкова ходене как имаш време за ходене по бели?
– Аз, по бели – никога… Те белите ходят по мен и не знам как, но имат успех, изгърмявам яко и ме държи по цял ден.
– Да, виждам край теб бели бели за слънчеви дни, сини бели за тайни мечти, лилави бели за модни престъпления и шарени бели за екоприключения.
– Аз не съм виновна – започнах да се оправдавам. – Така ме възпитаха – да бъда свободна, да правя избор сама, а сега се чудят защо съм голяма беля!
Изслуша ме Дъгата, извади си брадата с бонбони от водата и с очарователен жест на покана поехме през дупката под земята. Неочаквано дървен Шкаф отвори Магът. Сред дрехи всякакви и тайнствен полумрак зърнах вълшебно килимче, нокти от Дракон, опашка от Котка, елфски пантофи и моето малко късметлийско Мече, загубено сред бебешките спомени от дете. Почувствах момента и поисках от Мага Дъга вълшебно перо от Сова, Сатурнов бонбон, ключето на Късмета и знамето Кураж, повдигнах се на пръсти, протегнах ръка и си отмъкнах летящата книга „Пътеводител на Детската беля“. Вратата се затвори. Стражът на Западния парк, бездомният Гакс, кучешка порода на макс, ми помогна да отключа Въздушния мост на гората, от паяжините да взема ключа на Природните тайни и да засвиря с тубата на живота симфония прекрасна Fortissimo Cat под акомпанимента на настъпващия пролетен ек. Любопитни погледи изпод горски сенки поглеждат към последния сняг и се радват на шаренията от шум и детски стъпки над тях. Изяждам бонбоните от Дъгата и се превръщам в повелителка на Дракона от луната. Нося знамето Кураж и летя сред портокали с вълшебен механизъм, витаминозни бомби срещу стрес, junk food и зареждащ ябълков оптимизъм. По шахматен път вървим и към звездите се подготвяме да полетим. Вълшебното килимче се превръща в кораб с невидими весла, а от Дракона остават само силните люспести крила. Луната вече е във форма на сребърен рог и е приютила нежния композитор на звезден city rock. Валят петолиния, ноти, звезди и танцувам, омаяна от небивалици и мъглявини. По белите облаци котва заскърца и от шума… съвсем се обърках… къде избяга денят? Засмуква ме вятър и като водовъртеж минавам през мост, дрешник, дупка, строеж… А пък Дъгата започна да се топи. Викнах ѝ:
– Хей, постой още, нали ще гоним мечти?
– Ще си ходя. Докато бъбрих си с теб, знаеш ли колко неща изпусна да види градът?
И ми се изясни – ами ако аз съм единствената, която вижда и говори с дъги? Та си мисля дали вие, дали някой измежду вас няма да се научи да разбира езика на звездния прах, на луната, на вълшебната гора, на мечтата да мине най-после под прословутата пъстра Дъга. Ами хайде учете вълшебни езици, стига с този английски, немски и руски… Целият свят ни говори. Да се позаслушаме. До го чуем! Детският език на мечтите е здравословен. Нали всички сме луднали по полезните неща… Хайде купете ми ново колело, за да не изоставам от вас, може и телефон, и вълшебна книга с картинки като тези, и пътеводител за вълшебни цветове, за да сменям бързо дейности, гледни точки и светове. Полезно е!

Александра Борисова Зехирова, 4ж клас
Ментор: Минка Кирилова
СОУ „Уилям Гладстон“, гр. София

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: