Смелата Санта Гласио

Illustrations - Dvorec ot Dumi_04

Имало едно време красива девойка, на име Санта Гласио. Тя израснала с баба си, тъй като майка й починала още при раждането й. А пък баща й бил доста суеверен и веднъж в мазето намерил карта на съкровище, и тръгнал да го търси и не се върнал. Но преди това, заръчал на бабата да се грижи за малката Санта.
След двадесет години Санта била вече голяма и с мъка разбрала, че не може да върне родителите си.
– Това беше много отдавна. – казала баба й.
Тя я целунала по бузата и рекла:
– Не се натъжавай, дете мое. Хайде, в селото има събитие, да отидем!
Пристигнали в селото и що да видят: огромна ламя била окована в тежки вериги, а на гърба й имало седло. Много силни мъже се опитвали да я яздят, но ламята ги хвърляла на земята. Санта решила да обязди ламята и щом седнала, ламята полетяла с голяма бързина, опитвайки се да се освободи от оковите. Всички викали името на Санта, окуражавали я. Не можели да повярват, че това момиче е толкова смело. Ламята се издигнала високо в небето, а Санта гледала хората отгоре. На седлото имало много джобове, тя разкопчала един от тях и оттам се подала някаква карта.
– Хайде да се връщаме! – казала Санта на ламята.
Ламята изпръхтяла и смъкнала своята ездачка на земята, но там ги очаквали хора, които били въоръжени със саби и мечове.
– Не, недейте, ламята е добронамерена. – казала Санта.
Всички се чудели защо тя се застъпва за нея, мислели я за лош демон и тя им обяснила, че грешат. Показала им картата и всички много се зачудили.
След около четири часа, Санта се прибрала при баба си. Тя много се била разтревожила за момичето.
– Слава Богу, че си дойде!
Седнали да вечерят и Санта разказала всичко на баба си.
На другия ден, момичето станало много рано, приготвило обяд и написало бележка, че тръгва по пътя, който сочи картата.
Яздейки ламята, дълго вървяла Санта и изведнъж се озовала пред сянката на огромно дърво. Тъй като то било доста старо, по него имало много паяжини, а над тях висяло едно малко ключе, което имало странна форма. По всичко личало, че не е за обикновена врата. След още дълъг път, тя се озовала пред огромно езеро, в което имало огромни водни лилии, по които играели малки деца. До лилиите плували малки свещички, въртейки се в кръг. В една от тях имало пламък, но не какъв да е пламък. Това било духът на бащата на Санта. Тя с насълзени очи поднесла ключето на пламъка, а оттам се чул глас:
– Мила моя дъще, Санта, аз няма как да се върна при теб, защото съм дух, но ти не се отчайвай, а продължи напред!
Така и направила. Те се сбогували и тя тръгнала към селото.
След тридесет дни, в селото вече били оплакали смелата Санта, но никой не вярвал, че тя ще си дойде. Всички много се зарадвали, а тя прегърнала своята баба и продължила да живее щастливо.

Мариян Иванов Щерев, ІV ”б” кл.
ОУ ”Иван Сергеевич Тургенев”, гр. Разград
Класен ръководител: Севдалина Симеонова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: