Необикновеният дракон

Illustrations - Dvorec ot Dumi_02В гъста вековна гора живеел зъл магьосник. Той бил стар и болен. Знаел, че само ако отнеме силите на млад дракон, ще може да се избави от коварната болест. Всички майки пазели и криели рожбите си от него.
Една нощ в тъмната хралупа на вековен дъб се родило малко необикновено драконче. Очите му били като две малки слънца. Те озарили хралупата и стопили мрака в нея. Майката се притеснила, че то няма да остане незабелязано. Наела охрана, която да пази входа и да наблюдава района. Здрав и силен вълк с остро копие пазел дома, а зорките очи на бухали, сови и плъхове следяли наоколо.
Минало време. Дракончето пораснало. Превърнало се в могъщ и силен Дракон. Огънят в очите му ставал все по-изгарящ и бурен. Младият Дракон нямал търпение да излезе навън и да опознае света. Примолил се на майка си. Тя много се страхувала за живота му, но не могла да устои на молбите му и го пуснала при условие, че се прибере вкъщи по светло. В тъмното нямало как да скрие огъня в очите си и опасността злият магьосник да го забележи била голяма.
Драконът послушал съвета на майка си. През деня бродил по широкия свят, събирал впечатления и трупал опит. Преди залез слънце се прибирал у дома.
Един ден, уморен от разходката, седнал на брега на една река да си почине. Почувствал се много самотен. Имал нужда да обича и да бъде обичан. Унесен в мислите си и втренчил поглед в реката, изведнъж съзрял във водата образ на прекрасна девойка. Тя била най-красивата мома, която драконът бил виждал – с копринени златни коси, сини като езера очи и нежни алени устни. Тъкмо се загледал в нея и образът изчезнал. Драконът бързо станал и тръгнал по течението на реката с надеждата да я види отново. Така и станало. Образът на девойката се появявал и изчезвал. Драконът тичал по течението на реката и стигнал до непознато приказно царство- с най-зелените поля и най-синьото небе.
Вече се стъмнило, но Драконът, увлечен от красавицата, не забелязал това. Изведнъж чул глас, който молел за помощ. Извърнал поглед и с огнените си очи озарил всичко наоколо. Високо в клоните на едно дърво блеснала златна клетка. В нея била заключена чудната красавица от реката. Тя жално му се молила да я избави от злия магьосник, който я затворил в клетката. Предупредила Дракона, че независимо от неговата сила и мощ няма да може да победи, ако не си послужи с хитрост. Той твърдо отвърнал, че ще се бори достойно, без измама и лъжа. Искал честно да победи магьосника. В този миг се чул ехидният смях на злия старец. Той отключил златната клетка, ала тя се оказала празна. Накарал Дракона да погледне в реката. В нея плували много руси девойки, които изумително приличали на красавицата от клетката. Магьосникът предложил на Дракона да разпознае истинската мома, за да освободи и двамата. Но го предупредил, че ако сгреши, ще отнеме светлината и силата му.
Не се справил Драконът. Магьосникът получил това, което от години искал. Посърнал Драконът и се прибрал в родната хралупа. Нямал светлина да прогони мрака от дома си, нямал огън да стопли сърцето си, което се било превърнало в бучка лед. Драконът заживял сам и нещастен. Чувствал се безкрайно самотен. Светът бил тъмен, тъжен и скучен. Само споменът за златокосата девойка проблясвал в съзнанието на младия дракон.
Един ден, мислейки за нея и упреквайки себе си, една сълза неволно се отронила от окото на Дракона и паднала на мястото, където някога било сърцето му. Станало чудо! Сълзата разтопила леда и огненото му драконово сърце затуптяло. Светлината и силата започнали да се връщат в тялото на Дракона и той приел стария си облик – силен и могъщ. Литнал по широкия свят да търси омагьосаната си любима. Вече нищо не можело да го спре. Стигнал до царството на злобния и коварен старец и с един дъх изпепелил всичко. Освободил красавицата. Тя грациозно се метнала на гърба му и отлетели.
С очи искрящи от щастие и любов, девойката целунала Дракона. В този миг той се превърнал в красив млад мъж. Завихрил се ароматен и топъл вятър, който отнесъл влюбените върху цветовете на огромна лилия в кристално бистро езеро. Природата преливала от красота и нежност, а сърцата на младите влюбени били изпълнени с радост и обич. Настроението заразило и местните обитатели – жабите. Зеленоглавите музиканти засвирили и запели, а момъкът и девойката танцували.

 

Моника Младенова, 3 клас
НСОУ  “София”, гр. София
Ментор: Мария Ангелска

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: