В Страната на безкрайното веселие

Illustrations - Dvorec ot Dumi_05Ринго бе малко момче, което обичаше да се разхожда след училище. Всеки ден минаваше по различни улици и си фантазираше, че е попаднал във вълшебна страна. Мечтаеше да преживее голямо приключение. Ходеше на училище, но там не се случваше нищо интересно. Представяше си, че има място, където децата прекарват времето си в безкрайни забавления и много искаше да посети Страната на веселието.
Един ден Ринго видя необикновено магазинче. На това място имаше стара, изоставена каравана. Тя се бе превърнала в магазинче, което стоеше върху огромни кокоши крака. Една мишка-пазач, въоръжена с копие и с мускетарска шапка на главата, посрещаше посетителите. До вратата стоеше навито килимче, а на пода стърчаха прашни обувки.
Продавачът беше още по-интересен – с дълга синя брада и островърха магьосническа шапка. Брадата му течеше като пълноводна река към улицата, а в нея плуваха всевъзможни предмети. Дрехата му беше като небето – обсипана с безброй звезди. Очите на непознатия бяха добри и усмихнати.
– Какво търсиш, млади момко? – попита продавачът – вълшебник.
Момчето му отговори, че много иска да отиде в Страната на безкрайното веселие. Продавачът се засмя и каза, че изпълнява всякакви желания. Подаде му бързоходните обувки, които стояха на входа. Обясни на Ринго, че те ще го заведат където пожелае, но отдавна не са използвани и да внимава с тях.
Ринго пъхна краката си в обувките и при първата крачка те се вдигнаха във въздуха и момчето падна на земята. Изправи се и отнoвo падна. След това се съсредотoчи и се научи да ги управлява. Вълшебните обувки го издигнаха над града, над къщите и дворовете. Момчето не се изплаши, защото това беше мечтаното приключение. Видя света отвисоко. След известно време се приземи пред едно чудно дърво в една вълшебна гора. В нея беше входът към Страната на веселието.
Ринго трябваше да премине през три врати, за да отключи вратата към Страната на веселието. Пред всяка врата го чакаше по едно изпитание.
Ключът за тази мечтана страна висеше в паяжина високо над земята. Пазеше го отровен паяк.
Момчето подскочи с вълшебните обувки и грабна ключа, а възмутеният паяк се скри в хралупата на дървото с грозно съскане.
Страшен вълк пазеше първата врата. Той каза на момчето, че ще го пусне да мине, ако му отговори на гатанката:

Бяла, бяла лехица,
с черна, черна пшеница.
Жънем я с очите,
мелим я с главите
и с погача богата
храним си душата. Що е то?
Ринго мисли, мисли и се сети за любимата си книга „Дръндьо”. В нея буквите приличаха на черни семена, а белите листа бяха лехичките.
– Това е книгата – извика радостно момчето. Тази гатанка се оказа много лесна.
Вълкът, доволен от отговора, му позволи да влезе през първата врата.
Момчето трябваше да премине през един тесен мост и да стигне до другото дърво. Мостът свързваше двете врати високо над земята. Под моста имаше блато с опасни животни и Ринго внимаваше да не падне, даже събу обувките си.
Една странна на вид котка пазеше втората врата. Тя свиреше на тръба и така известяваше, че приближава непознат. Цялото дърво беше окичено с балони.
Животното съобщи на Ринго, че трябва да спука балоните само с един полъх на вятъра, но да е във въздуха, без да докосва клоните и земята. В първия момент момчето се притесни, че това е невъзможно, но си спомни за вълшебните обувки. Сложи ги на краката си и полетя като вихър около дървото. Успя да спука всички балони, преди котката да разбере как го прави. Котката не искаше да пусне момчето да минe нататък, но не можеше и да го спре.
Малкият търсач на приключения застана пред третата врата. Там нямаше пазач. Тази врата се отваряше само с ключа, който Ринго беше взел при първата врата.
Когато пъхна ключа във вратата, тя сама се отвори. Пред очите му се откри Страната на веселието. Тя беше приказно красива, приличаше на огромен лунапарк. Имаше въртележки, клоуни и още много забавления. Там нямаше възрастни и забрани, а само деца, които прекарваха безгрижно времето си в игри и никога не се уморяваха. Никой не ги викаше да се прибират и да си лягат. Ринго беше като омагьосан от чудната картина и веднага се втурна да играе. От виенското колело видя едно красиво езеро. В него растяха огромни водни лилии, а по листата им танцуваха весели деца. Оркестър от жаби-музиканти свиреше, без да спира. По водата плуваха свещи и осветяваха призрачното езеро.
Ринго бързо отиде до брега на езерото и скочи на една лилия. Там видя малко момиче и двамата затанцуваха, хванати за ръце. Момичето подскачаше леко като перце. По едно време Ринго искаше да спре да танцува, но краката му не спираха да се движат.
Момчето разбра, че е попаднало в капан и няма да се измъкне от него. Беше гладно, а игрите му омръзнаха. Искаше да се прибере вкъщи. Помисли за родителите си, които сигурно се тревожеха за него. Но омагьосаното езеро го държеше в плен. Никой не можеше да напусне Страната на веселието. Тя беше затвор за лекомислени деца. Тогава Ринго отново се сети за вълшебните обувки. Измъкна ги от джоба си и ги обу, след това се втурна към входната врата. Промъкна се през нея, преди тя да се затвори. Момчето премина през гората, без да спира, защото се страхуваше от нови капани. Искаше да се прибере час по-скоро при близките си.
Вълшебните обувки отнесоха момчето на улицата, където живееше, но магазинчето беше изчезнало.
Ринго погледна краката си и видя, че вълшебните обувки също бяха изчезнали.
Той се затича към своята къща, прегърна майка си и реши, че никога повече няма да напуска сам дома си. Тук беше истински щастлив, беше обграден с топлина и обич и не го дебнеше никаква опасност.
На другия ден Ринго стана рано и затича към училището, искаше да разкаже своите приключения на приятелите си. Но изведнъж една мисъл го накара да спре на улицата. Беше ли преживял всичко това или беше сънувал?

Автор: Алекс Александров Калистрин уч. от IVа клас
НУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр.Банско
Ментор: Йорданка Калистрина, преподавател по български език и литература в ПГССТ „Алеко Константинов”, гр.Банско

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: