Магическото състезание по танци /приказка за лека нощ/

Illustrations - Dvorec ot Dumi_05– Готова ли си да започвам? – попитах аз малката си сестра, която подаваше нослето си от края на одеалото.

– Хайде, нямам търпение! Ще започнеш ли най-накрая. Искам приказка.

– Добре, но се подготви, това не е от онези обикновени приказки за принцеси, или от онези, в които всичко върви по мед и масло.

– Хайде, ще се оправдаваш ли още, или ще говориш.

– Добре, нека да започваме. – казах аз и за миг се озовахме в света на приказките.

В едно далечно царство накрая на света, където човешки крак отдавна не е стъпвал, живеел един странен магьосник с дълга магическа брада, който за свой помощник имал вълшебна книга. Това било не каква да е книга, а такава, в която се побирало цялото знание на света. Вътре бил описан живота на всеки един човек. Магьосникът имал такава голяма и неповторима сила, че можел да превръща всяко нещо в каквото поиска, дори и хората. Когато направел това, в книгата някои страници изчезвали, а на тяхно място се появявали други.

Въпреки, че дните на мягьосника минавали много бързо и почти винаги нищо ново не се случвало, сега не било така. Само след броени часове в замъка му щели да пристигнат герои от всички приказки и да облекат костюмите на магьосника, а след това да тръгнат към приказната гора, където щяло да има състезание по танци. Вълшебните пантофи на Аладин го чакали заедно с вълшебното му килимче. И всички предмети и дрехи потрепвали при мисълта за чудната веселба, която предстояла.

Имало само един единствен проблем и както в много други приказки, той бил черната котка на Баба Яга. Тя била толкова зла, че крояла планове да развали партито и състезанието. Единствен, който можел да спаси ситуацията бил синият плюшен мечок на Пинокио, който в себе си имал свитък със заклинание, но за беда не можел думичка да обели. 

По това време вече никой не можел да спре усилената подготовка за тържеството. Музикантите тихо репетирали най-хубавите си песни. Неслучайно те били най-добрият жабешки оркестър, известен в целия град. Водните лилии се превърнали в дансинг. А върху тях танцували, до безкрай, горските феи. Свещите вълнуващо трептели. По всичко личало, че нещата може би щели да се случат по план.

– И приказката свършва дотук, малка сестричке.

– О, не, но все още не сме научили как е минало състесзанието по танци, дори още героите не са пристигнали, а ти искаш да спираш. Какъв батко си! Продължи, моля те.

– Добре, но само още мъничко.

– Да.

… и така. По всичко личало, че нещата може би щели да се случат по план.

Часът вече бил точно 12:00 и гостите на магьосника започнали да прииждат. А той всички черпел с бонбони от зелената си магическа брада, дори и лошия вълк от приказката за «Трите прасенца», както и самата Снежанка. Знайни и незнайни герои  спирали превозните си средства пред замъка, избирали си костюм по техен вкус и мярка, и тичешком се отправяли към дансинга, където всеки щял да покаже какво може.  И така танците започнали… ден и половина без почивка… без спиране… песен след песен.

– Е, как така? Не ги ли заболели краката от толкова танци? – попита малката ми сестра.

– Това е моята приказка и в нея всичко е възможно – казах аз и продължих.

Танците не спрели, дори когато мракът падал над дансинга… Общо взето, щур купон.  Журито тъкмо мислило кой може да награди, когато над дансинга се надвесил тежък, буреносен облак, а отвисоко и надменно погледнала Баба Яга, която пристигнала с нейната любима черна котка. Музиката спряла и всички погледнали изплашено към нея

– Състезанието приключи. Изчезвайте моментално!

Всякакви приказни герои се разтичали наляво и надясно, без да знаят накъде точно отиват. Настъпили хаос и паника. Трябвало чудо, за да се  спаси съсезанието. Магьосникът нямал какво да направи, защото открил, че вълшебната  му пръчка е изчезнала. Трябвало да се появи някой истиснки герой – храбър и смел и той да се справи с Баба Яга.  

И в далечината, над замъка всички видели една малка точка, която се увеличила за секунди. Това бил не кой да е, а съпругата на магьосника, който обичал да си стои вкъщи, а тя – напротив. Преди време, за да докаже колко е смела сама спасила златната ябълка от кръвожадния змей, но както често се случва в живота – бъдещето е неизвестно и след време, вместо да бъдат врагове, змеят и храброто момиче станали неразделни. Той й позволил да го яхне и заедно обикаляли целия свят.

Магьосникът нямал нищо против, защото знаел, че любовта не признава разстояния и че винаги може да разчита на своята жена, когато се наложи. А било нужно само да си помисли за нея и тя долитала за секунди. И сега, когато разбрала, че така дълго готвеното, състезание, било на път да се разпадне, се появила и успяла да секунди да свали Баба Яга с един камшик, а котката изпратила обратно на долната земя, където било мястото за всички лоши и зли същества, които не признавали силата на доброто. В крайна сметка състезанието продължило…

 – И искаш ли да научиш кой все пак спечелил състезанието?  – попитах, но отговор така и не получих, защото сестра ми отдавна беше в царството на сънищата и може би танцуваше с приказните герои и участваше в състезанието на магьосника.

 

Заглавие на историята: Магическото състезание по танци /приказка за лека нощ/

Автори:

Мирослав Анетов Стелиянов – 6 клас, 12 г.,ОУ «Васил Априлов», с. Гостилица

Кристиян Руменов Славчев – 6 клас, 13 г., ОУ «Васил Априлов», с. Гостилица

Михаил Билянов Филипов – 6 клас, 13 г., ОУ «Васил Априлов», с. Гостилица

Ментор/ учител: Мариана Иванова Пенчева, ОУ «Васил Априлов», с. Гостилица

Местожителство: град Габрово

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: