Бети и драконът

Illustrations - Dvorec ot Dumi_04Имало едно време един дрешник. В него живеел зъл магьосник с дълга, дълга брада. През този дрешник се стигало до зелена долина, в която живеел народ от малки човечета-магьосникът ги бил направил такива. Толкова били малки, че се събирали на лист от водна лилия. Всяка вечер те празнували   сред водата. Жабите свирели, а човечетата танцували и се забавлявали цяла нощ.

Имало кози и крави, които по цял ден пасели кротко под сенките на разцъфналите черешови дървета. Тревата била мека и всичко растяло лесно в плодородната почва. Красив ручей течал в средата на долината и пеел ту спокойни, ту весели песни. Той идвал от малко изворче високо в планината. Острите камъни не позволявали на малките ни приятели да стигнат до върха, но ручейчето минавало, откъдето си иска между скалите. Спускало се по склона и напоявало малките градини пред дървените къщички, след което продължавало пътя си към края на долината.

Ручейчето продължавало към непознатия край на долината, към неизвестното, където никой не бил пристъпвал! Говорело се, че там има голям ручей, много широк и много син, който се наричал море. Говорело се, че планината се спуска в морето. Изобщо много приказки се разказвали вечер за това място, но никой не бил стигал до другия край на долината, заради драконът.

В това спокойно селце живеела Бети , умно и любопитно момиче. Тя много искала да разбере какво има в края на долината. Приказките на възрастните не ѝ били интересни. Искала сама да открие света и обитателите му. Чувала била, че има големи хора, черни и дори бели хора. Самата тя била по-скоро жълтеникава на цвят, с големи ококорени очи. Интересувала се от всичко и гневът и към дракона, който и пречел да стигне до края на долината, растял.

Както всички деца, Бети ходела всяка сутрин до ручейчето, за да напълни кофа с вода. Използвала моментите, за да наблюдава дракона, който не напускал убежището си, освен за да опърли няколко растения или животни за похапване, след което отново се оттеглял в пещерата.

Бети никога не го доближавала, във всеки случай не и толкова, че драконът да я забележи.

Една сутрин, Бети се доближила повече, отколкото обикновено и видяла неприятеля да подава муцуната си иззад скалите. Ноздрите на дракона се разширили, челюстите му се отворили и на върха на езика му се появил пламък. Бети затаила дъха си. Появило се първо едното, а след това и другото драконово око и двете се вторачили в нея. Стомахът на Бети се свил от страх при вида на бликащите пламъци. Тя се засилила и плиснала в устата на дракона кофата с вода, която напълнила от ручейчето.

Чуло се зловещо хриптене и Бети застанала неподвижна. Тя и  да искала, не можела да помръдне, толкова била изплашена. Изведнъж, покашляне я изтръгнало от ужаса. Тя ококорила изненадано очи. Огромният зелен дракон кашлял. Облачета дим излизали от устата му заедно с умолителни думи:

– Вода, вода, вода.

Бети грабнала кофата и се спуснала, за да я напълни с вода, която отново да плисне в устата на дракона.

– Благодаря ти, Бети. Направи ми огромна услуга.

– Ама ти говориш, драконе?

– Разбира се!

Точно за това отварям уста, щом някой се доближи. Но за нещастие, всеки път от устата ми излизат само пламъци и никой не може да ме разбере.

– Бедният дракон, колко ли си страдал сам в тази пещера!

– О, да, Бети. Искаш ли да станем приятели?

– Разбира се, че искам!

Те станали приятели. Бети му разказала за злия магьосник. Драконът се бил с него и го победил.

Малките човечета заживели спокойно в красивата долина. Така до днес- възрастните хора разказват вечер на децата си за Бети и зеления дракон.

 

Автор: Петър Димитров Владев 7 клас
Ментор:
г-жа Стоянка Павлова
ОУ”Св.Св. Кирил и Методий”
с. Нова Черна, област Силистра

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: