Вълшебни приключения

     Имало едно време момче на име Иванчо. Живеело то със своята майка и с по-малката си сестра. Нямали много пари, но все пак успявали да се изхранват. Баща му бил войник, загинал преди няколко години във войната. Единственото, което имал от него Иванчо, било едно старо дървено мече. Момчето го носело навсякъде със себе си, дори на дълги походи. Задружно си живели, докато един ден майката се разболяла от ужасна болест. Не минало много време и тя отишла на горния свят. Преди да издъхне заръчала на Иванчо да се грижи добре за сестра си. Той обещал на майка си, че ще я пази като очите си. Започнал да работи при един чорбаджия, за да изкарва по няколко гроша, а пък сестра му, Невена, вършела домакинската работа в къщурката им. Един ден Иванчо пратил Невена да налее вода от близкото кладенче. Тя дълго време не се прибрала и брат и почнал да се тревожи. Решил да иде до кладенеца и да види какво се е случило. Когато стигнал, там нямало никой. Изплашил се. Изведнъж  нещо зашумяло в храстите. Погледнал и що да види – едно птиче се било оплело и не можело да се измъкне. То му се замолило:

– Моля те, помогни ми! Ще сторя каквото поискаш, за да ти се отплатя!

Иванчо помогнал на птичето и го попитал:

– Виждал ли си едно малко момиченце до кладенеца? То е моя сестра.

А птичето му отговорило, че докато момичето пълнело вода, внезапно нещо изскочило и го грабнало. Задухал много силен вятър, птичето се ударило в едно дърво и после паднало в храстите. Толкова бързо станало всичко, че не видяло кой е похитителят. Накрая рекло на Иванчо:

– Иди през девет планини в десетата. Там до една река има голяма пещера, а в нея стои една стара жаба, която всичко знае. Нея питай!

Тръгнал Иванчо, дълго време вървял, та стигнал през девет планини в десетата. Когато приближил реката, нещо в торбичката му помръднало. От нея се подала главата на мечето му. То изскочило от торбата и паднало на земята. После се изправило и заговорило:

– Цял живот стоя и гледам как хората се разхождат. Искам и аз да изживея едно приключение! Вземи ме с теб да ти помагам!

Зарадвал се Иванчо, че ще има другар. Тръгнали двамата заедно, та стигнали до пещерата. Когато влезли вътре, там наистина стояла една стара крастава жаба и хващала малки насекоми с езика си. Момчето й казало:

– Разбрах, че ти всичко знаеш. Ако това е вярно, можеш ли да ми кажеш как да намеря този, който отвлече сестра ми?

Жабата му рекла:

– Една зла вещица я хвана. Тя иска да си направи магия, за да не е толкова стара и грозна. За тази магия трябва да изяде някое малко момиченце. Затова е хванала сестра ти. Трябва да отидеш и да я спасиш преди да е станало късно! Но те предупреждавам, вещицата е много силна и само един стар и мъдър магьосник знае как може да я победиш. Откакто остаря, той живее в гората, в дървената си колибка и продава разни неща.

Иванчо я попитал как да го открие, а жабата му казала просто да следва сърцето си. И така поели към магьосника. Вървели, вървели и стигнали до едно закътано селце. Доста били гладни, та решили да хапнат. Иванчо бръкнал в джобовете си и извадил четири гроша. Влезли в една гостоприемница и хапнали чорба. После се натъкнали на едно малко езерце. До него една риба махала с опашка, защото някой я оставил на сушата. Иванчо я взел в ръце и внимателно я пуснал в езерото. После рибата го попитала с какво да му се отблагодари. Момчето й рекло, че иска само да му обясни къде живее магьосникът. Тогава рибата отвърнала:

– Върви по тази пътека, докато не стигнеш до един кръстопът. Там тръгни по десния път и продължавай само напред. После има две пътеки – жълта и синя. Жълтата е правилната. Така ще стигнеш до магьосника.

Тръгнал Иванчо с мечето си и направил точно това, което му казала рибата. Стигнали до колибката и той почукал на вратата. Отворил му един старец с много дълга брада. Вътре било пълно с дрехи и разни джунджурийки. А на един клон стоял и наблюдавал мъничък бухал. Из цялата къща летяла една омагьосана книга и понякога се удряла в шкафовете. Магьосникът им предложил да си купят нещо, но те отказали. И Иванчо му казал за какво е дошъл при него. Тогава старият магьосник му дал един вълшебен меч и му рекъл да прободе вещицата с него в сърцето. Довел своя летящ кон и качил на него двамата спътници. Конят ги отвел до замъка на магьосницата. Момъкът слязъл и извадил меча си. После намерил една малка дупка в оградата и се промъкнал през нея. Когато влязъл в замъка, видял тъмница, пълна с жаби, които държали музикални инструменти, но не свирели на тях. Дожаляло му и си обещал после да ги измъкне от там. Влязъл в тронната зала и бързо се скрил зад една от колоните. През това време вещицата със самодоволна усмивка яздела дракона си, който нервно обикалял насам – натам. До трона в една клетка била затворена сестрата на Иванчо. Когато магьосницата се обърнала, за да отвори клетката и да изяде Невена, Иванчо вдигнал меча си и го забил в сърцето на злата вещица. Тя паднала мъртва на земята, а Невена се хвърлила в прегръдките му. Взели ключа за тъмницата и освободили всички жаби. Но преди това взели колкото могат скъпоценни камъни от съкровищницата, за да не живеят отново в бедност и мизерия. Жабите за благодарност ги завели в Блатоград, където засвирили на инструментите си, а Невена и Иванчо танцували до зори.

После той се събудил у дома, на леглото си, мечето му лежало до него, а сестра му също спяла. Тогава Иванчо осъзнал, че всичко това е било сън, усмихнал се, легнал и отново затворил очи.

 
Сияна Светославова Савова  5а клас
„3 ОУ Ангел Кънчев”, гр. Варна
Ментор: Ивелина Савова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: