Магията на мечтите

Имало едно време едно момче на име Томи. Любимото му занимание било да чете книги  – с часове поглъщало вълшебните и приключенски истории. Представяло си, че то е юнакът, победил триглавата ламя, харесвало му да  е принцът, пребродил девет земи в десета, намерил жива вода и освободил пленена красавица, бродел в самотен остров, побеждавал човекоядци и учел на доброта жестоки пирати…

Един слънчев ден, както си четял задълбочено, чул странен шум. Ослушал се внимателно. В къщата имало малка стая, която не използвали, но в нея имало разни старинни вещи. На пръсти Томи приближил до вратата . Шумът се засилил  – чувало се тихо говорене, а от ключалката излизала тънка струйка дим.

Томи внимателно открехнал вратата и изпуснал книгата си от изненада. Старинният гардероб бил отворен, а в него стоял стар магьосник – очите му били притворени, ръцете вдигнати нагоре и унесено нещо мърморел. Дългата му зеленикава брада се виела като змия, подавали се грозни кокоши крака, два бухала втренчено гледали.

Томи не се стъписал, а се заслушал в заклинанието на магьосника:

            „ Заповядвам ти, драконе, сега!

            Спри водата на земята!

            Изтрий усмивките на децата!

            Нека има суша, пек и прах

            и никога да няма смях!”

Момчето погледнало в разтворената пред магьосника книга и бързо зачело: „Който открие Ключа на познанието и го притисне до сърцето си, ще победи злата магия и ще освободи пленената вода. Ако не се страхувате, обуйте бързоходните обувки – те ще ви посочат къде се намира вековният дъб и …”

В този миг магьосникът отворил очи и надал ядосан вик. Но Томи бързо надянал вълшебните обувки, които стояли на пода и се понесъл като вихър навън. Втурнал се към вековната гора. В нея било тъмно, влажно и ужасяващо – съскали лукави змии, кукумявка злобно пищяла, чувал се провлачен вълчи вой. Но Томи не се уплашил –искал  на всяка цена да спаси пленената вода,  за да се радват хората и вървял смело напред. Промъквал се между коприва и дращещи храсти и търсел стария дъб.

Изведнъж видял огромно дърво и предположил, че това е дъбът, който търси. Но пред хралупата на дървото на стража стоял вълк, държащ остро копие, грозни плъхове показвали остри зъби. Томи бръкнал в джоба си – извадил любимото си пласмасово кокалче и го подхвърлил на вълка. Вълкът хвърлил копието и се заиграл с кокалчето. Бръкнало момчето отново в джоба си и извадило  филия хляб  – плъховете доволно загризали. Без да губи време, Томи влязъл в хралупата и се изкачил по клоните на дървото. В гъста паяжина блестял златен ключ.  Извадил няколко светящи топчета и ги подарил на смръщения паяк – пазач. И когато паякът се отместил, Томи грабнал Ключа на познанието, слязъл от дървото и се затичал бързо напред.

В далечината видял летящ дракон и се насочил към него. Драконът танцувал доволен, а на гърба му седяла девойка. Тъй като била омагьосана, тя щастливо се усмихвала и държала здраво знамето на плодородието. Чувала се омайна музика, а драконът приспивно пеел:

            Спи, девойко и знамето пази,

            защото ни чакат щастливи дни:

            След час аз водата ще спра,

            за да настъпи суша и глад на света!

Изведнъж Томи си спомнил какво пишело в книгата на магьосника. Бързо притиснал Ключа на познанието до сърцето си. В този миг се чул писък. Драконът се смалил, смалил и потънал в земята. Девойката изпуснала знамето и отворила очи.

В миг зашумели реки, пресъхналите езера започнали да се пълнят с вода. Завалял весел дъжд.

-Къде съм? – попитала девойката.

-Ти си освободена от магията – отговорил Томи.

Грабнал момичето през кръста и с вълшебните обувки полетели към бистрото езеро, което блестяло като сребро. Над него сияела окъпана в лъчи седемцветна дъга.

Стъпили внимателно върху разцъфнала водна лилия. Хванати за ръце, двамата затанцували – боси и щастливи, че в света ще има радост и усмивки. Жабките свирели от сърце и се радвали на водата и слънцето. Цялата природа ликувала.

А какво станало със злия магьосник?

Когато Томи влязъл в дома си, гардеробът бил празен, останала била само една старинна книга.

Томи оставил внимателно обувките на мястото им, разтворил любимата си книга и потънал в света на красивото и вълшебното.

 

 

Георги Ангелов Маринов – ІV б клас;

Ментор: Кирилка Серафимова Крумова

Литературен клуб „Дискавъри”

при ІV ОУ „Христо Ботев”

град Лом

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: